Хайделберг

Тази интересна снимка е правена от върха Кьонигщул (Кралски трон (нем.), висок 568м. Намира се над Хайделберг. Както виждате се разкрива чудесна гледка към долината на река Рейн (немците й казват Райн). Кой знае защо при нас е известна като Рейн?
В Германия има десетки университети и най-малко десетина "университетски" селища, където са съсредоточени многобройни висши училища - Берлин, Лайпциг, Дармщадт, Мюнхен..., но все пак като че ли "най-университетският" град си остава Хайделберг. Той е разположен в красивата долина на река Некар, на половината път между големите метрополии Франкфурт на Майн и Щутгарт. В Хайделберг има само един университет, но затова пък броят на студентите е почти една четвърт от населението на града - трийсет хиляди от сто и трийсет! Освен това тукашният университет е най-старото висше учебно заведение в Германия - основано е през далечната 1386 г. Никак не е чудно, че съществува понятието "хайделбергски студент", първоначално в смисъл на привилегировано елитно студентство, а после добило пренебрежителен нюанс - за студент, който добре си прекарва времето и следва десет-петнайсет години, харчейки парите на богатия татко. Е, сигурно е имало и такива "студенти", привлечени не от любовта към науката, а от лесния и весел живот на пълния с млади хора град... Но славата на Хайделберг като университетски център идва от другите, трудолюбивите и ученолюбивите младежи, които и днес преобладават сред хорското множество по главната улица и площадите около нея, а така също и от прочутите школи на университета, особено в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света осем носители на Нобелова награда Хайделбергският университет е основан от Руперт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата - само че по обичая латинизирано: Руперто-Карола университет. Той променя неколкократно местоположението си в града, докато най-сетне през 1711 г. е построена съществуващата и до днес университетска сграда. През 1931 г. във вътрешния двор е вдигнато разширение, наречено Новият университет. Наблизо е и красивата сграда на библиотеката, в която се съхраняват около два милиона тома книги, част от тях ценни стари екземпляри. За съжаление най-старите и редки книги са били събрани в прочутата навремето Палатинска библиотека, "подарена" на папата в Рим през 1623 г., а оттогава - загубена за града. Но Хайделберг не е само университетски център. Той е много стар град, споменат за пръв път в историческите хроники през 1196 г., при това напълно запазен от бомбите на Втората световна война. Това, което му е било спестено през 1943-1944 г., го е постигало през изминалите столетия - той е бил разрушаван и отново изграждан многократно. Особено тежко е пострадал през 1693 г., когато френските войски го опустошават напълно Така че днес не е останала и следа от цветущия средновековен град. На мястото на старите готически сгради се издигат барокови, разбира се, не по-малко представителни и впечатляващи. Старият град е разположен по левия бряг на река Некар, в подножието на хълма Кьонигщул (568 м), който е последен отглас на известната планина Шварцвалд. Между старите квартали в ниското покрай реката и хълма, увенчан с телевизионната кула, величествено се издига най-значителният архитектурен паметник на града - Хайделбергският замък. До него се стига по два начина: с лифт, който тръгва от стария град и отива до телевизионната кула, или пеша, по тясната, живописна пътечка по склона, в началото на която е написано с немска педантичност, че има 1035 стъпала. Изкачването е уморително, но гледката към замъка и града от просторните тераси си струва усилието. Построен през ХIII век като резиденция на местните владетели, замъкът е подложен на множество по-късни преустройства, така че в крайна сметка се е получила странна смесица от стиловете и епохите, белязали времето от ХIII до ХVII век. Главната сграда е построена в духа на немския Ренесанс. По време на 30-годишната война замъкът е разрушен за пръв път (1622 г.), но бързо е възстановен в предишния си блясък, за да стане жертва на още по-жестоко унищожение през 1693 г. Оттогава величествената сграда е руина, грижливо поддържана и реставрирана само отчасти, колкото да се види първоначалното великолепие и да се усети нейната отколешна функция. Възстановена е кралската сграда (залата и дворцовата капела), които и до днес служат за празнични тържества и изложби. В сутерена на замъка се намира огромна бъчва която събира - ни повече, ни по-малко - 221 726 литра вино. Тук посетителят може да почувства полъха на стария дворцов живот и да си представи пищните празненства, когато придворният шут и "пазител на голямата бъчва" - джуджето Перкео, посреща многобройните гости с шеги и закачки, за да започнат след това веселията и танците. Слизането отново до стария град ни отвежда покрай внушителната черква "Свети Дух" (1400 г.) до моста над реката, увенчан с две стари входни кули. От другия бряг, застанали на някоя от просторните тераси на "Пътеката на философите" (какво подходящо название на алея в града на науката), се вижда целият град като на длан, с кацналия на отсрещния хълм замък. Главната улица е низ от стари барокови или ренесансови сгради, в приземията на които има безброй заведения и кафенета, пълни с млади, жизнерадостни хора. Някои от тези заведения са толкова стари, колкото Хайделберг. Освен прекрасното си местоположение и чудесни панорами Хайделберг е добър изходен пункт за по-близки и далечни разходки. Близките са по хълмовете над града, последни разклонения на невисоката планина Оденвалд, или с корабче по реката Некар. По-далечните са свързани с други селища и, разбира се, с долината на голямата река Рейн, в която след двадесетина километра Некар се влива. Точно на това устие се намират градовете близнаци Манхайм и Лудвигсхафен Те са разположени на двата бряга на Рейн. Свързва ги дълъг мост, който започва от центъра на Лудвигсхафен и стига до централната част на Манхайм. Това би трябвало да ни наведе на мисълта, че става дума за един град, разделен от пълноводна река, но не е така. Работата е там, че двата града се намират в две различни провинции на Германия - Лудвигсхафен е в Райнланд-Пфалц, а Манхайм е в провинция Баден-Вюртемберг, и те имат отделни администрации, а ако човек порови по-дълбоко - и отделни провинциални закони. Нещата стават още по-сложни, тъй като се оказва, че част от предградията на Манхайм са... в провинция Хесен! Така че сливането на Некар и Рейн е не само обединение, но и разделяне на немски земи. Манхайм и Лудвигсхафен са големи промишлени центрове и пристанища на Рейн - първият има около 330 хиляди, вторият - 130 хиляди жители. Лудвигсхафен е столица на химическата индустрия, наистина представена само от едно, но затова пък огромно предприятие - "Бадише анилин унд сода фабрик" (познато в цял свят като БАСФ). Заводите му заемат почти цялата северна част на града. Когато човек е тук, си заслужава да направи и следващите крачки - да посети двата големи средновековни храма - катедралите във Вормс (1181 г.) и Шпайер (ХI век). Първият от тях е на 20 км на север, вторият - на 20 км на юг. А ако има време и средства, нищо по-добро не може да се препоръча освен едно пътуване с кораб по Рейн, особено на север, към безбройните замъци…